Антон Гицов: Битката при Батулия
Антон Гицов
На 23 май се навършват 80 години от борбата при Батулия, една от най- известните и тежки борби в историята на партизанското придвижване в България.
През 1944 година Втора национална освободителна бригада, поделение на Първа Софийска въстаническа оперативна зона. Народоосвободителна въстаническа войска (НОВА) е мощна партизанска формация, образувана от партизани от Трънски партизански отряд и Войнишкият партизански батальон „ Христо Ботев. Групировката, която работи в Югозападна България е добре въоръжена с английска помощ. Англия и Съединени американски щати са поели да снабдят с оръжие партизаните в Югославия, Гърция и България и за тази цел в региона е изпратена задача, ръководена от майор Мостин Дейвис, която да откри връзка с Главния щаб на българските партизани. Групата на Дейвис е спусната с парашути на безвредно място в Албания, откъдето минава в Югославия и се открива в региона на с. Църна трава, покрай българската граница, откъдето благодарение на сръбски партизани се свързва с Трънския отряд. Към нея след това се причислява и втора група на майор Уилиям Франк Томпсън (тогава капитан), спуснати с парашути на 25 януари 1944 година в региона на с. Добро поле, в тогавашна Югославия, в близост от границата с България.
Английското военно командване е създало специфичен “План за интервенции против фашистката власт в България ” и на 1 февруари 1944 година групите на Дейвис и Томпсън имат сложена задача от британската основна квартира да спомагат на партизанското придвижване и Отечествения фронт в България за усилване на въоръжената битка до степен на въстание, като в частност се предлага българските партизани, взаимно с 5-та сръбска южноморавска бригада да разрушат моста и гарата при Суково за да пресечен връзката София-Ниш.
От 18 до 28 март 1944 година обаче, армейски елементи под командването на ген. Александър Попдимитров, превъзхождащи силите на партизаните от бригадата, организират сполучлива интервенция под името „ Радан ” против тях, от двете страни на българо-сръбската граница. Загиват над 300 души партизани, български и сръбски, умира и майор Дейвис. Майор Томпсън оцелява, елементи от бригадата и войнишкият партизански батальон „ Христо Ботев “ се измъкват от обръча и преследвани от войскови елементи и жандармерия правят поход от Югозападна към Северозападна България. Още през цялото време бригадата води непрестанни боеве – при връх Тумба, дружно с югославски партизани, при Куса гарга, Власи, Трънски Одоровци, Смоловци, Росоман, Дълги дел и Говежда. Преминават през селата Говежда и Дълги дел (недалеч от Берковица), по посока Лъкатник, като се надяват да открият връзка с бригада “Чавдар ”, без да подозират, че чавдарци са разгромени още на 3 май, и че региона на Искърското дефиле изобилства от засади. Изтощени и гладни, на 23 май те са обкръжени в местността " Марина мъртвина " на към 2км от с. Батулия. Започва тежко стълкновение сред армейски и жандармерийски подразделения и партизаните, което продължава през целия ден. Загиват 10 партизани, някои съумяват да се измъкват. След приключване на боеприпасите дребна група партизани, измежду която са 23 годишният майор Томпсън, сержантът Ник Монро и радистът сержант Кенет Алек Скот са пленени.
Пленниците са откарани в с. Литаково, където е разквартирувана 6 Врачанска жандармерийска тайфа, която е част от специфичен събирателен отряд, управителен от известният със своята свирепост пълководец на 1-ва пехотна Софийска дивизия Генерал Констатин /Кочо/ Стоянов, заповядал битката против тях да се води по закона за гонене на разбойниците, като се унищожават всички хванати или разкрити партизани, ятаци и конспиратори, дори и предалите се такива, без да бъдат давани под съд. Командирът на Врачанската тайфа капитан Янко Стоянов организира разпит на Франк Томпсън, който му споделя, че България и Англия са в положение на война, и според интернационалните конвенции, към него следва да се отнасят като към покорен британски офицер. Капитан Стоянов му дава отговор, че той няма да е третиран като военнопленник, а като престъпник, тъй като е хванат с партизани, които също са бандити. Кенет Скот е откаран в София, с цел да го употребяват в радио игра с Лондон като радист.
Пленените партизани, подложени на мъчения са разпитвани обособени.
Вечерта на 10 юни 1944 година от общината извеждат 13 мъже, между които майор Томпсън, Ник Монро, още 9 партизани и ятаците Христо Гурбов от Ботевград и Лазар Стоянов от Скравена. Разстрелват ги в региона на местността „ Калето “ край село Литаково, като съгласно някои сведения капитан Янко Стоянов персонално е разстрелял майор Томпсън.
България уважава паметта на майор Дейвис. На 3 юли 1947 година по покана на министър-председателя Георги Димитров в България идват неговата майка Теодосия и брат му Едуард-Палмър. Неговото име носят: улица в село Литаково и улица в София. На Франк Томпсън е отдаден документалният филм „ Майор Томпсън - (не)нужният воин “, 2022 на сценаристите Пенчо Ковачев и Марин Дамянов и режисьора Жезко Давидов.
Днес в Батулия има монумент на майор Томпсън. На към 1 км от неговия монумент е остарелият монумент на убитите тогава известни партизани Дичо Петров, пълководец на войнишкия партизански батальон и на Йорданка Чанкова, член на Политбюро на Централен комитет на Българска работническа партия (к) и участник в борбата при Батулия, ранена тежко, пленена и след жестоки мъчения разстреляна на 1 юни край село Елешница.
В Батулия има монумент и на 19-годишния партизанин Захари Манасиев Димитров от с. Киселица, община Трекляно, Кюстендилско. Той е приключил прогимназия в с. Средорек и през 1942 година учи в Учителския институт в Кюстендил, където е определен за секретар на построеното през същата година ремсово сдружение. През пролетта на 1944 година младежът се причислява към войнишкия партизански батальон „ Христо Ботев ” и е част от бригадата, която прави преход към Северозападна България. В борбата крий Батулия съумява да се измъкне с други партизани от обръча, само че са преследвани и на 27 май вземат участие в нова борба, в региона на Горни Богров. Захари и няколко други партизани съумяват да се отдръпват към с. Новоселци (днес Елин Пелин), само че там още веднъж са обкръжени и откакто свършват патроните са пленени. Захари Димитров е подложен на разпити и мъчения Разстрелян е на 3 юни 1944 година край с. Батулия, Софийско. Днес, както и на майор Томпсън, в Батулия има негов монумент, а в центъра на село Средорек е повдигнат монумент и чешма в негова чест.
19-годишният юноша, в случай че бе останал жив, би се радвал през днешния ден на своя племенник- учен проф. Чавдар Славов, шеф на Клиниката по Урология и Андрология в УМБАЛ „ Царица Йоанна – ИСУЛ “ в София. Проф. Славов е специализирал е в Русия, Франция, Англия, Съединени американски щати, Германия, Белгия по проблемите на реконструктивната, трансплантационна и лазерна урология. Той създател на 420 научни труда 21 монографии и учебници, някои от които и на британски език.
Капитан Янко Стоянов е екзекутиран на 10 или 11 септември 1944 година в Литаково от селяни поради мъченията и избивания на хора без съд и присъда. Жандармеристите, взели участие в убийството на Томпсън и другите партизани, са наказани на разстрел от състав на Народния съд в Ботевград и присъдата е изпълнена на 7 февруари1945 година
В София, на петдесетина метра от Националния замък на културата има монумент на жертвите на комунизма. Там и изписано и името на капитан Янко Стоянов и това на военачалник Кочо Стоянов, въпреки че той не е имал изпълнена присъда от Народния съд, тъй като се е самоубил в деня на преврата на 9 септември 1944г.
